Илинденско -Преображенското въстание е най-добре организираното и най-голямото въстание в борбите за национално освобождение и обединение на България. То избухва на Илинден 1903 г. в Македония, на Преображение в Одринско и на Кръстовден в Разложко.
Българските въстаници няколко месеца водят тежки сражения с многобройна редовна турска армия и башибозук.
С действията си въстаниците защитават твърдо и недвусмислено показват пред цялата европейска общественост българския характер и произход на населението по тези места.
След потушаване на въстанието стотици хиляди бежанци, предимно от Македония се заселват в българската столица София. Цели градове от Македония се преселват и образуват днешни софийски квартали. Гевгели е днешния квартал Гевгелийски, Кукуш - Захарна фабрика, Дойран - Света Троица, все квартали в район Илинден. Преселниците от Битоля днес живеят в кв. Гоце Делчев, от Гостивар и Тетово - в Банишора; велешани заселват стария Лозенец, а охридчани - днешния център на столицата.
Преди 104 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.
И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.
Църквата "Св. Стефан" е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур.
В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
